17 сент. 2015 г., 22:42

Моя малка

887 0 10

МОЯ   МАЛКА

 

Моя малка любов,

свита във ъгъла прашен,

с тъжни, красиви очи,

с напукани устни от жажда…

 

Моя малка любов…

Закърпено мое момиче….

Мое малко усещане…

Болящи сълзи от обичане!

 

Ех, моя малка любов,

не мога да бъда със тебе…

Опитах… Ти знаеш…

Загубих ти толкова време…

 

Тръгни си от мен.

Тръгни си завинаги… Моля!

И никога моя любов,

не идвай при мене отново.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емил Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересно. Имам почти същото стихотворение, но от женска гледна точка. Явно хората си приличаме. Няма как да не ми хареса. Хубаво е.
  • Емо, здравей! Много истинско, искрено иии тъжно.. харесвам стиховете ти и пиши по-често! Много хубава вечер ти пожелавам, Емиле!!
  • !!!!
  • Много красива поезия и дълбоко емоционална, с което докосва и те
    прави съпричастен в изживяването на автора! Аплодисменти!
    Поздрав и приятни почивни дни!
  • Харесах!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...