17.09.2015 г., 22:42

Моя малка

883 0 10

МОЯ   МАЛКА

 

Моя малка любов,

свита във ъгъла прашен,

с тъжни, красиви очи,

с напукани устни от жажда…

 

Моя малка любов…

Закърпено мое момиче….

Мое малко усещане…

Болящи сълзи от обичане!

 

Ех, моя малка любов,

не мога да бъда със тебе…

Опитах… Ти знаеш…

Загубих ти толкова време…

 

Тръгни си от мен.

Тръгни си завинаги… Моля!

И никога моя любов,

не идвай при мене отново.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно. Имам почти същото стихотворение, но от женска гледна точка. Явно хората си приличаме. Няма как да не ми хареса. Хубаво е.
  • Емо, здравей! Много истинско, искрено иии тъжно.. харесвам стиховете ти и пиши по-често! Много хубава вечер ти пожелавам, Емиле!!
  • !!!!
  • Много красива поезия и дълбоко емоционална, с което докосва и те
    прави съпричастен в изживяването на автора! Аплодисменти!
    Поздрав и приятни почивни дни!
  • Харесах!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...