6 янв. 2016 г., 07:42

Моя мъничка фея 

  Поэзия » Другая
322 0 0

Моя мъничка фея

 

Моя мъничка фея,

ненагледно дете,

част от теб в мен живее,

част от мене – във теб.

Често с логика странна,

непонятна, без ред,

с преждевременна зрялост

или с наивитет,

ту улисана в смешки,

ту люляла мечти –

че на собствени грешки

имаш право и ти,

аз понявга забравям,

критикувам те строг,

а след туй се улавям –

туй за мене урок

е било. Безнадежден

ще мълча, без крила,

за родителска нежност

че си жадна била

да ми кажеш без злоба,

но със глас променен.

Сред проблеми и обич

ще настъпи за мен

старостта неусетно –

ден след ден се редят.

За пътуване сетно

щом ми дойде редът,

аз чрез теб ще живея,

от земята прибран,

моя мъничка фея,

дъщеричке добра.

© Владимир Костов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??