Моя мъничка фея
Моя мъничка фея
Моя мъничка фея,
ненагледно дете,
част от теб в мен живее,
част от мене – във теб.
Често с логика странна,
непонятна, без ред,
с преждевременна зрялост
или с наивитет,
ту улисана в смешки,
ту люляла мечти –
че на собствени грешки
имаш право и ти,
аз понявга забравям,
критикувам те строг,
а след туй се улавям –
туй за мене урок
е било. Безнадежден
ще мълча, без крила,
за родителска нежност
че си жадна била
да ми кажеш без злоба,
но със глас променен.
Сред проблеми и обич
ще настъпи за мен
старостта неусетно –
ден след ден се редят.
За пътуване сетно
щом ми дойде редът,
аз чрез теб ще живея,
от земята прибран,
моя мъничка фея,
дъщеричке добра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Костов Всички права запазени