7 авг. 2008 г., 11:26

Моя присъда 

  Поэзия
951 0 15

                                                                  Моя присъда

 

                                                         /може и като акростих/

 

Няма те...

анонс към самота...

беляза дните ми със отчаяние...

Усещам се... да

нарисувам в сиво пролетна дъга,

така преглъщам твоето мълчание...

 

Валя...

гласът ми е сълзи...

а болката - четиристишие...

Летях...

от облаците ме свали

шрапнел от твое безразличие...

 

Една си...

нямаш дубликат, да

ангажира моята поезия...

Тъга си...

а започна като смях,

финалът - твоята амнезия...

 

А сега...

броя си до осем...

решавам... да бъда...

И така...

крия се в други въпроси,

а ти... ти си моя присъда...

© Петър Трифонов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??