Моя присъда
Моя присъда
/може и като акростих/
Няма те...
анонс към самота...
беляза дните ми със отчаяние...
Усещам се... да
нарисувам в сиво пролетна дъга,
така преглъщам твоето мълчание...
Валя...
гласът ми е сълзи...
а болката - четиристишие...
Летях...
от облаците ме свали
шрапнел от твое безразличие...
Една си...
нямаш дубликат, да
ангажира моята поезия...
Тъга си...
а започна като смях,
финалът - твоята амнезия...
А сега...
броя си до осем...
решавам... да бъда...
И така...
крия се в други въпроси,
а ти... ти си моя присъда...
© Петър Трифонов All rights reserved.
