Моя път
941
0
4
През бури и преломи аз вървя
и търся своя път в живота.
Самотата познах, разочароваха ме близки хора,
но пак през облаците гледам
да видя своя светъл лъч надежда.
Със времето приятелите мои
останаха със скромен брой,
но аз не изкам толкоз много -
достатъчен ми е един!
Когато в миговете трудни
на моя живот устремен
да има някой мой приятел,
който да мисли за мен.
Умея аз да се раздавам,
в замяна много малко искам аз.
Една ръка, приятелска, сърдечна
да ме прегърне в труден час!
и търся своя път в живота.
Самотата познах, разочароваха ме близки хора,
но пак през облаците гледам
да видя своя светъл лъч надежда.
Със времето приятелите мои
останаха със скромен брой,
но аз не изкам толкоз много -
достатъчен ми е един!
Когато в миговете трудни
на моя живот устремен
да има някой мой приятел,
който да мисли за мен.
Умея аз да се раздавам,
в замяна много малко искам аз.
Една ръка, приятелска, сърдечна
да ме прегърне в труден час!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дарина Александрова Все права защищены
