7.12.2006 г., 17:54 ч.
Моя път
772
0
4
През бури и преломи аз вървя
и търся своя път в живота.
Самотата познах, разочароваха ме близки хора,
но пак през облаците гледам
да видя своя светъл лъч надежда.
Със времето приятелите мои
останаха със скромен брой,
но аз не изкам толкоз много -
достатъчен ми е един!
Когато в миговете трудни
на моя живот устремен
да има някой мой приятел,
който да мисли за мен.
Умея аз да се раздавам,
в замяна много малко искам аз.
Една ръка, приятелска, сърдечна
да ме прегърне в труден час!
и търся своя път в живота.
Самотата познах, разочароваха ме близки хора,
но пак през облаците гледам
да видя своя светъл лъч надежда.
Със времето приятелите мои
останаха със скромен брой,
но аз не изкам толкоз много -
достатъчен ми е един!
Когато в миговете трудни
на моя живот устремен
да има някой мой приятел,
който да мисли за мен.
Умея аз да се раздавам,
в замяна много малко искам аз.
Една ръка, приятелска, сърдечна
да ме прегърне в труден час!
© Дарина Александрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
хахаа яворе лоша мотивация даваш.
дари пиши пиши,опитът е майката.И аз не мгоа да пиша,но опитвам и се уча -
споделям мнението на явор...като идея е ми харесва обаче нещо куца...
-
Ако го разкажеш без рими, ще бъде много по-добре! Не се пресилвай да пишеш поезия...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
в замяна много малко искам аз.
Една ръка, приятелска, сърдечна
да ме прегърне в труден час! "
Правилна позиция.
Поздрав и усмивка Дари.