7.12.2006 г., 17:54

Моя път

940 0 4
През бури и преломи аз вървя
и търся своя път в живота.
Самотата познах, разочароваха ме близки хора,
но пак през облаците гледам
да видя своя светъл лъч надежда.

Със времето приятелите мои
останаха със скромен брой,
но аз не изкам толкоз много -
достатъчен ми е един!

Когато в миговете трудни
на моя живот устремен
да има някой мой приятел,
който да мисли за мен.


Умея аз да се раздавам,
в замяна много малко искам аз.
Една ръка, приятелска, сърдечна
да ме прегърне в труден час!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Умея аз да се раздавам,
    в замяна много малко искам аз.
    Една ръка, приятелска, сърдечна
    да ме прегърне в труден час! "

    Правилна позиция.

    Поздрав и усмивка Дари.
  • хахаа яворе лоша мотивация даваш.
    дари пиши пиши,опитът е майката.И аз не мгоа да пиша,но опитвам и се уча
  • споделям мнението на явор...като идея е ми харесва обаче нещо куца...
  • Ако го разкажеш без рими, ще бъде много по-добре! Не се пресилвай да пишеш поезия...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...