Живях из хиляда небосвода,
приземих се на много звезди,
и търсих дух, безразсъдно свободен,
копнян, но неопитомим.
И намирах… И в тях се преливах,
и губих се из техните вселени,
и след всеки, безнадеждно умирах.
Но ме предава все, душата ми на феникс.
Да, знаеш, аз не горя, а взривявам,
не спирам, докато не се изпепеля,
но до дъно и до болка се раздавам.
Днес ще станеш ли моя звезда? ...