Моят дар
Дойдох от Изгрева с грохот на копита.
Какво ни носиш? - някой ще запита.
Дунав, в слънце блеснал, е момински наниз!
Дар ви подарявам златния му залез!
Дарявам ви на Рила езерата,
от сините очи на Пагане!
Дарявам ви и еделвайс в скалата
и от Пирина буйни ветрове!
Родопа цяла също ви дарявам
с упойващия дъх смолист!
И вятъра южняшки ви дарявам
да ви посвири, по хайдушки, с крушов лист!
От Сливен зряла праскова ви нося
и Кюстендилска ябълка държа в ръка!
На Юндола ви давам сенокоса,
а пък на Рожен гайдата каба!
От Мадара ви давам Вечността!
От Добруджа дарявам ви ръкойка!
От Хана ви дарявам Гордостта
и Красота от Белоногата девойка!
Троянската ни сливова ракия
харесвана е даже и от луд,
но искам тост за вас сега да пия
от Станимашкия ни, тежкия мавруд!
Възпята е във Ода радостта
да бъдат вечно дните ви честити!
Две бели рози, щом заспя,
надявам се, ще ми дарите...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
Заслужаваш ги!!!
