Моят дар
Дойдох от Изгрева с грохот на копита.
Какво ни носиш? - някой ще запита.
Дунав, в слънце блеснал, е момински наниз!
Дар ви подарявам златния му залез!
Дарявам ви на Рила езерата,
от сините очи на Пагане!
Дарявам ви и еделвайс в скалата
и от Пирина буйни ветрове!
Родопа цяла също ви дарявам
с упойващия дъх смолист!
И вятъра южняшки ви дарявам
да ви посвири, по хайдушки, с крушов лист!
От Сливен зряла праскова ви нося
и Кюстендилска ябълка държа в ръка!
На Юндола ви давам сенокоса,
а пък на Рожен гайдата каба!
От Мадара ви давам Вечността!
От Добруджа дарявам ви ръкойка!
От Хана ви дарявам Гордостта
и Красота от Белоногата девойка!
Троянската ни сливова ракия
харесвана е даже и от луд,
но искам тост за вас сега да пия
от Станимашкия ни, тежкия мавруд!
Възпята е във Ода радостта
да бъдат вечно дните ви честити!
Две бели рози, щом заспя,
надявам се, ще ми дарите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
Заслужаваш ги!!!