Безизходица, мъка, "вериги",
обида, самота и страх...
С какво, се питам, заслужих ги,
та кое ли от тях не видях...
Загубих най-близките хора,
живи са само сълзите за тях...
В неподходящо време се влюбих,
нима бе любов - не разбрах...
Желание, слънце, надежда,
рамо, обич и малко късмет
поддържат в мен още копнежа,
че някъде имам и път напред...