25 нояб. 2010 г., 11:44

Моят гарван

1K 0 1

МОЯТ     ГАРВАН



Тъмен спомен                                   

от тъмното минало.                        

Гарван бездомен                                 

със тяло изстинало.                             

 

Вопли безгласни                                 

и сълзи неизплакани,                       

мисли неясни,                                 

безразборно нахвърлени.                      

 

Моля се Богу

при мен да се върнеш,             

ала сякаш ти казва

глава да извърнеш.

 

Впивам си влажни

зелени очи.

Сякаш са важни

за теб мойте сълзи.


Грачиш, о, Гарване,

дори от Ада прокуден

и скиташ, бездомнико,

в този свят тъй безлюден.

 

Прегръщаш ти слънцето

с крилата си черни

и засаждаш в сърцето ми

мисли тъй скверни.

 

Искам аз, Гарване,

като тебе да бъда.

Щастие, спомени

от света да изтрия!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анита Райкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво пишеш, Анита!
    Определено имаш талант и съм сигурен, че в бъдеще ще напишеш още по-хубави стихове!
    Този ме впечатли - много силен е!
    Поздравления!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...