МОЯТ     ГАРВАН

Тъмен спомен                                   

от тъмното минало.                        

Гарван бездомен                                 

със тяло изстинало.                             

Вопли безгласни                                 

и сълзи неизплакани,                       

мисли неясни,                                 

безразборно нахвърлени.                      

Моля се Богу

при мен да се върнеш,             

ала сякаш ти казва

глава да извърнеш.

Впивам си влажни

зелени очи.

Сякаш са важни

за теб мойте сълзи.

Грачиш, о, Гарване,

дори от Ада прокуден

и скиташ, бездомнико,

в този свят тъй безлюден.

Прегръщаш ти слънцето

с крилата си черни

и засаждаш в сърцето ми

мисли тъй скверни.

Искам аз, Гарване,

като тебе да бъда.

Щастие, спомени

от света да изтрия!