Nov 25, 2010, 11:44 AM

Моят гарван 

  Poetry
5.0 / 1
729 0 1

МОЯТ     ГАРВАН



Тъмен спомен                                   

от тъмното минало.                        

Гарван бездомен                                 

със тяло изстинало.                             

 

Вопли безгласни                                 

и сълзи неизплакани,                       

мисли неясни,                                 

безразборно нахвърлени.                      

 

Моля се Богу

при мен да се върнеш,             

ала сякаш ти казва

глава да извърнеш.

 

Впивам си влажни

зелени очи.

Сякаш са важни

за теб мойте сълзи.


Грачиш, о, Гарване,

дори от Ада прокуден

и скиташ, бездомнико,

в този свят тъй безлюден.

 

Прегръщаш ти слънцето

с крилата си черни

и засаждаш в сърцето ми

мисли тъй скверни.

 

Искам аз, Гарване,

като тебе да бъда.

Щастие, спомени

от света да изтрия!

© Анита Райкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубаво пишеш, Анита!
    Определено имаш талант и съм сигурен, че в бъдеще ще напишеш още по-хубави стихове!
    Този ме впечатли - много силен е!
    Поздравления!
Random works
  • I was praying for rain Not an ocean To extinguish the flame The emotion But the ocean's waves ......
  • As the vital acts - to feed, sleep and drink, and even breathe is my constant, craving need ......
  • Invisible lines and curves Extend from skin to skin, In waves, from eyes to eyes Closing distance fa...

More works »