В памет на Й.Е.
Тишина разрязва белия лист.
Да го запълня аз не мога,
макар със спомени да е пълна
погълнатата ме нощна утроба.
По улички тъмни скита Пинокио,
край фургон Канио плаче на глас,
минувачите мрачно оглежда Малвина,
но надежда не мога да им продам аз.
В градинки и улици излежават се псета
от нехайство на кметове и еколози с каймета.
ЦУМ опустява, празен е ШЕРАТОН, ...