Моят град
Бели гларуси над мен прелитат,
завъртат се и сякаш вплитат
във пъстроцветната тълпа
живот и топла тишина.
Есента злати със своите листа,
денят по тъжен е във тази тишина.
Децата носят раниците тежки,
разказвайки познатите си смешки.
Сребрист е вече моят зимен град,
на топло всички хора спят.
Потънала във сънна тишина,
искри студената му красота.
Отново всичко се преражда,
събужда се и тихо се обажда.
В зелено свети новият ми град
и пак, и пак сезоните вървят.
Познахте вие – знам добре,
Бургас обичам от дете.
И синьото пристанище красиво
със лодки, плаващи, игриви.
За мене няма по-прекрасно от това –
моят град, пълен с топлина,
моят град, потънал в тишина,
моят град и нищо друго на света!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Стамова Все права защищены
