Бели гларуси над мен прелитат,
завъртат се и сякаш вплитат
във пъстроцветната тълпа
живот и топла тишина.
Есента злати със своите листа,
денят по тъжен е във тази тишина.
Децата носят раниците тежки,
разказвайки познатите си смешки.
Сребрист е вече моят зимен град,
на топло всички хора спят.
Потънала във сънна тишина,
искри студената му красота. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse