Бели гларуси над мен прелитат,
завъртат се и сякаш вплитат
във пъстроцветната тълпа
живот и топла тишина.
Есента злати със своите листа,
денят по тъжен е във тази тишина.
Децата носят раниците тежки,
разказвайки познатите си смешки.
Сребрист е вече моят зимен град,
на топло всички хора спят.
Потънала във сънна тишина,
искри студената му красота. ...