Моят град - Исперих
В няколко български градове има
паметници на Хан Аспарух, но
само моят град носи неговото име.
Авторката
Във плодородна Лудогорска равнина
се ширнал моят хубав, моят древен град.
От птичи хор, огласян сутрин в ранина,
околовръст горите пръскат вечер хлад.
Тук някога живели нашите предци,
оставили безброй съкровища за нас -
могили на царе тракийски и светци,
Завета на Кубрат - във сетния му час...
Живеят в Исперих днес, сред гориста шир,
наследници на много древни племена.
Живеят в дружба, разбирателство и мир,
и сеят в равнината чисти семена.
И всеки негов жител - горд и с бодър дух,
се труди в него с чест, със жилести ръце,
че е наследник твой, о, Хане Аспарух,
и в пулса си усеща твоето сърце!
За тебе спомен скъп ще пазя, Исперих!
Със обич те възпявам в своя скромен стих!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Славка Любенова Все права защищены
