9 окт. 2013 г., 20:29  

Моят изтребител 2011

607 0 0

Изтребителю - знам, че ме чакаш -

за да седна в твоя кокпит.

И да пробием двамата през мрака.

Та нали ние с теб - сме елит.

 

Изтребителю - твоите турбини

във режим на стартиране реват.

Ти си бърз. Ти си толкова силен.

И не могат да те победят.

 

Изтребителю - сякаш си разумен.

И се радваш, щом седна във теб.

Свикнал съм да маневрирам безумно -

само аз съм свръхзвуков поет.

 

Изтребителю, слял съм се с тебе.

И ти, и аз - на цялото сме част.

Връзката ни е почти извънземна -

ала всъщност командвам аз.

 

Изтребителю - аз съм ти душата.

А и твоето човешко сърце.

Най-добрият пилот съм на земята -

най-бързият мозък - и ръце.

 

Изтребителю - хайде, стартирай!

Чака те страхотен вираж.

И ще кипне във теб керосинът -

и ще заръмжиш - на форсаж.

 

Изтребителю, знам че ме чакаш -

след минута ще излетим.

С тебе тъй съм спокоен - сякаш

ще запеем звездния химн.

 

С тебе мога да летя без да спирам.

За врага ще сме страшен урок.

С теб безсмъртен съм - и не умирам.

Ала всъщност пази ни Бог.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....