Изтребителю - знам, че ме чакаш -
за да седна в твоя кокпит.
И да пробием двамата през мрака.
Та нали ние с теб - сме елит.
Изтребителю - твоите турбини
във режим на стартиране реват.
Ти си бърз. Ти си толкова силен.
И не могат да те победят.
Изтребителю - сякаш си разумен.
И се радваш, щом седна във теб.
Свикнал съм да маневрирам безумно -
само аз съм свръхзвуков поет.
Изтребителю, слял съм се с тебе.
И ти, и аз - на цялото сме част.
Връзката ни е почти извънземна -
ала всъщност командвам аз.
Изтребителю - аз съм ти душата.
А и твоето човешко сърце.
Най-добрият пилот съм на земята -
най-бързият мозък - и ръце.
Изтребителю - хайде, стартирай!
Чака те страхотен вираж.
И ще кипне във теб керосинът -
и ще заръмжиш - на форсаж.
Изтребителю, знам че ме чакаш -
след минута ще излетим.
С тебе тъй съм спокоен - сякаш
ще запеем звездния химн.
С тебе мога да летя без да спирам.
За врага ще сме страшен урок.
С теб безсмъртен съм - и не умирам.
Ала всъщност пази ни Бог.
© Стефан Янев Всички права запазени