7 янв. 2008 г., 09:24

Моят живот

813 0 12

Животът ми е цветно кино,

нискобюджетен, късометражен филм.

Съдържанието му изтекло като вино,

а смисълът едва ли някой доловил.

 

Животът ми е театрална постановка,

изиграна от слаб актьорски състав

и то под постоянната диктовка

на режисьора, за да не допуснат гаф.

 

Животът ми е като нежна песен,

на моменти тъжен блус,

има дни, когато е чудесен,

а във други - толкова е пуст.

 

Животът ми е тънка книга,

извира от душата като ручей,

четеш я бързо, без да спираш,

а накрая пише - По действителен случай!

 

Животът е разказ най-обикновен,

за изграждане на собственото Аз.

Финалът му още не е сътворен

и принадлежи на всекиго от нас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Леонид Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря още веднъж!Рени-разби ме!
  • Това,колко обикновен разказ е животът,зависи от нас Поздравявам те за чудесния стих!
  • Прекрасно!Звучи ми като изповед.
    Поздравявам те!!
  • Благодаря ви от сърце!Ели,права си, животът не трябва да е такъв,но поне моят,на моменти наистина прилича на треторазрядна,евтина холивудска продукция.Радостното е,че само на моменти,засега...
  • Аплодирам те!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...