16 дек. 2017 г., 18:53

Моят капитан

2.5K 15 30

Не търся Дон Жуан

по мен да се прехласва,

един е нужен, моя капитан

и огъня да не угасва.

 

Мъжа до мене, строен,

да ме закриля от вреди,

с мене да заспи спокоен,

тежи ли му, да сподели.

 

Аз искам да му бъда вярна,

да бъдем откровени, чисти

дори след нощна смяна

да бъдем много близки.

 

Да плаваме в бурното море,

но да се къпем в нежност,

безгрижно да ме отведе

 да ми покаже своята човечност.

 

С мене да гради дворци

основа на доверие, прозрачност

да бъдем заедно творци

на обич и на съпричастност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Тасева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...