16.12.2017 г., 18:53

Моят капитан

2.5K 15 30

Не търся Дон Жуан

по мен да се прехласва,

един е нужен, моя капитан

и огъня да не угасва.

 

Мъжа до мене, строен,

да ме закриля от вреди,

с мене да заспи спокоен,

тежи ли му, да сподели.

 

Аз искам да му бъда вярна,

да бъдем откровени, чисти

дори след нощна смяна

да бъдем много близки.

 

Да плаваме в бурното море,

но да се къпем в нежност,

безгрижно да ме отведе

 да ми покаже своята човечност.

 

С мене да гради дворци

основа на доверие, прозрачност

да бъдем заедно творци

на обич и на съпричастност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Тасева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...