29 апр. 2008 г., 13:04

Моят любовник е вятъра

928 0 12
Моят любовник е вятъра,
подлудява ме щом сме сами.
Докосва ме и всичко изгаря,
забравям пламъкът в твоите очи.
Той идва и бързо си тръгва,
като вихър, гонен от мен.
Моята любов бързо поглъща,
но тя е по-силна с всеки ден.
С него душата ми е различна.
Бърза. Дива. Изгаряща от страст.
Той не пита, а всичко помита,
поставяйки ме под своята власт.
Нежни думи не ми казва,
а и аз не искам това.
Нали своята страст ми показва,
стига ми поне за сега.
Моето ежедневие е еднообразно,
а той ми дава глътка свобода.
Моят любовник е вятъра.
Той живее вечер във мен.
И дори да си тръгне, аз чакам го,
той е моето вчера и моето днес.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви момичета
  • Любовта е свобода, Ванина. Дръж се за вятъра, няма да сбъркаш
  • Бъди ветрена и свободна!
    Поздрав!
  • ...и утре!
    Много хубав стих, Ванинче!
    Поздравления за него и прегръдка за теб!
  • Женина!
    Пламенче

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...