29.04.2008 г., 13:04

Моят любовник е вятъра

926 0 12
Моят любовник е вятъра,
подлудява ме щом сме сами.
Докосва ме и всичко изгаря,
забравям пламъкът в твоите очи.
Той идва и бързо си тръгва,
като вихър, гонен от мен.
Моята любов бързо поглъща,
но тя е по-силна с всеки ден.
С него душата ми е различна.
Бърза. Дива. Изгаряща от страст.
Той не пита, а всичко помита,
поставяйки ме под своята власт.
Нежни думи не ми казва,
а и аз не искам това.
Нали своята страст ми показва,
стига ми поне за сега.
Моето ежедневие е еднообразно,
а той ми дава глътка свобода.
Моят любовник е вятъра.
Той живее вечер във мен.
И дори да си тръгне, аз чакам го,
той е моето вчера и моето днес.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви момичета
  • Любовта е свобода, Ванина. Дръж се за вятъра, няма да сбъркаш
  • Бъди ветрена и свободна!
    Поздрав!
  • ...и утре!
    Много хубав стих, Ванинче!
    Поздравления за него и прегръдка за теб!
  • Женина!
    Пламенче

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...