10 июн. 2010 г., 23:26

Моят мрак

713 0 0

Моят мрак


Всичко, що някога обичах,
сега мъртво в спомените ми лежи,
всички, дето приятели наричах,
сега загубил съм и техните следи.

А в къщата стара тъне всичко в прах
и миризмата зловеща, стара, на прогнило,
и от живот следите напомнят моя грях,
в пода и в стените се пропила.

Всичко, що някога обичах,
сега преследва ме и тежко мен гори,
всички, дето приятели наричах,
отхвърлих аз в спомените си дори.

Само вината ще следва мен до гроба
и от злобата последва моите презрения,
убийството в душата тежи - отрова,
завет на терзания от пагубни решения.

И не ще забравя и без прошка ще остана,
мен ще преследват призраци на миналите дни,
да забравя всички - приех от дявола покана,
сега гине всичко в тъмнина на спомени едни.

S.Deathstroke

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богомил Пушев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...