Дълбоко в мен скрит,
на пружинка навит,
от моя мрак изкача, див,
дързък и рошав,
по детски красив - моят оптимизъм.
С дяволити искри в очите
и палава усмивка до уши.
Обличах го в черно и го заключвах в кутия,
исках да го пречупя и да го надвия,
но той оцелява и в най-тежки дни -
по-шарен пред мен е дори от преди.
Хванал палитра и четка в ръка, рисува...
и аз виждам пак цветен света.
© Калина Все права защищены