8 апр. 2009 г., 10:12

Моят оптимизъм

653 0 1

Дълбоко в мен скрит,

на пружинка навит,

от моя мрак изкача, див,

дързък и рошав,

по детски красив - моят оптимизъм.

С дяволити искри в очите

и палава усмивка до уши.

Обличах го в черно и го заключвах в кутия,

исках да го пречупя и да го надвия,

но той оцелява и в най-тежки дни -

по-шарен пред мен е дори от преди.

 Хванал палитра и четка в ръка, рисува...

и аз виждам пак цветен света.

     

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубава енергия носи стихът ти, браво!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...