8 abr 2009, 10:12

Моят оптимизъм

  Poesía
656 0 1

Дълбоко в мен скрит,

на пружинка навит,

от моя мрак изкача, див,

дързък и рошав,

по детски красив - моят оптимизъм.

С дяволити искри в очите

и палава усмивка до уши.

Обличах го в черно и го заключвах в кутия,

исках да го пречупя и да го надвия,

но той оцелява и в най-тежки дни -

по-шарен пред мен е дори от преди.

 Хванал палитра и четка в ръка, рисува...

и аз виждам пак цветен света.

     

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубава енергия носи стихът ти, браво!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...