8.04.2009 г., 10:12

Моят оптимизъм

652 0 1

Дълбоко в мен скрит,

на пружинка навит,

от моя мрак изкача, див,

дързък и рошав,

по детски красив - моят оптимизъм.

С дяволити искри в очите

и палава усмивка до уши.

Обличах го в черно и го заключвах в кутия,

исках да го пречупя и да го надвия,

но той оцелява и в най-тежки дни -

по-шарен пред мен е дори от преди.

 Хванал палитра и четка в ръка, рисува...

и аз виждам пак цветен света.

     

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубава енергия носи стихът ти, браво!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...