21 окт. 2020 г., 17:17

Моят принц 

  Поэзия » Любовная
322 1 2

Моят принц

 

Ти си принца и в лято и зима,

и стопяваш безкрайният мрак,

който внася тревоги, ранима -

се изгубвам в живота без бряг!

 

Ти си принца от слънчеви ласки

притворили тъмата ми в ден,

от жарави в зениците ясни -

хоризонта шепти вдъхновен!

 

Ти ми моята вярна посока,

аз не мога, не мога без теб!

В колесница сърдечна комфорта

любовта като слънце расте!

 

Ти си щедър, суров, но и нежен,

моя прелест, върховен герой!

В този свят тъй красив и метежен,

твоят дом от любов е и мой!

 

ЛЪЧИСТА

© ЛЪЧИСТА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Едно прекрасно стихотворение, което впечатлява с изяществото на чувствата, разстърващи зажаднялата за нежност душа на човека и разпалващи въображението за силата на изпепеляващата любов, която трябва да се изживее, като най-голямата благодат, дадена ни от Господа, за да бъдем осенени от щастието.
  • Харесах.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??