21 окт. 2020 г., 17:17

Моят принц

810 1 2

Моят принц

 

Ти си принца и в лято и зима,

и стопяваш безкрайният мрак,

който внася тревоги, ранима -

се изгубвам в живота без бряг!

 

Ти си принца от слънчеви ласки

притворили тъмата ми в ден,

от жарави в зениците ясни -

хоризонта шепти вдъхновен!

 

Ти ми моята вярна посока,

аз не мога, не мога без теб!

В колесница сърдечна комфорта

любовта като слънце расте!

 

Ти си щедър, суров, но и нежен,

моя прелест, върховен герой!

В този свят тъй красив и метежен,

твоят дом от любов е и мой!

 

ЛЪЧИСТА

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ЛЪЧИСТА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Едно прекрасно стихотворение, което впечатлява с изяществото на чувствата, разстърващи зажаднялата за нежност душа на човека и разпалващи въображението за силата на изпепеляващата любов, която трябва да се изживее, като най-голямата благодат, дадена ни от Господа, за да бъдем осенени от щастието.
  • Харесах.
    Поздравявам те.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...