Oct 21, 2020, 5:17 PM

Моят принц

  Poetry » Love
809 1 2

Моят принц

 

Ти си принца и в лято и зима,

и стопяваш безкрайният мрак,

който внася тревоги, ранима -

се изгубвам в живота без бряг!

 

Ти си принца от слънчеви ласки

притворили тъмата ми в ден,

от жарави в зениците ясни -

хоризонта шепти вдъхновен!

 

Ти ми моята вярна посока,

аз не мога, не мога без теб!

В колесница сърдечна комфорта

любовта като слънце расте!

 

Ти си щедър, суров, но и нежен,

моя прелест, върховен герой!

В този свят тъй красив и метежен,

твоят дом от любов е и мой!

 

ЛЪЧИСТА

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Едно прекрасно стихотворение, което впечатлява с изяществото на чувствата, разстърващи зажаднялата за нежност душа на човека и разпалващи въображението за силата на изпепеляващата любов, която трябва да се изживее, като най-голямата благодат, дадена ни от Господа, за да бъдем осенени от щастието.
  • Харесах.
    Поздравявам те.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...