14 янв. 2009 г., 09:15

Моят протест 

  Поэзия
604 0 5
Отива ми това небрежно състояние
на прост глупак, наивен и циничен,
без мъдрости, без стил, образование,
погубвайки живота прозаичен.

А беше време на копнежи,
когато мислех, че за сполука бях орисан,
в плен на идеали и стремежи,
наивно обладан от всяка светла мисъл.

Сега копнея за свещеното Макондо
и мисля си за пропиляната идилия,
за Салвадор Дали, за тъжната Джоконда,
за Че, за разрушената Бастилия.

И стъпвайки по тези небосводи,
проклинайки наивната си мисъл,
една надежда в мрака ме споходи,
надеждата, че за любов съм аз измислен...

© Христофор Тодоров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??