24 мая 2020 г., 23:13

Моят първи 24 Май – спомен от село (5-6 годишен)

1.1K 0 0

Моят първи 24 Май – спомен от село (5-6 годишен)

 

Портретът бе окичен с венци.

Върбови клонки сплитаха листа.

Светите братя – първенци

грееха всред китки от цветя.

 

Строг израз, ореол и светлина...

Денят бе слънчев и лъчист

и хвърляше по техните чела

очите ни на този празник чист.

 

И помни моята глава смутена,

(не бях аз още даже ученик)

че две череши на ушите ми студени

едва не ме превръщаха в мъченик.

 

Пътеката и входа на школото,

кипариси строени на шпалир...

Усещах ли как меси се тестото

на това, което щях да стана по-подир?

 

Възприятия от моя Първи Празник

възкръсват винаги по 24 Май,

когато баба викаше, че съм „поразник”,

а поразиите дойдоха по-късничко комай...

 

Кирил и Методи? – Някак си ги различавах,

без никой нещо да ми обясни

и винаги ще помня от тогава

как Страх, в Пиетет се претвори.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойко Беров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....