Моят първи 24 Май – спомен от село (5-6 годишен)

Портретът бе окичен с венци.

Върбови клонки сплитаха листа.

Светите братя – първенци

грееха всред китки от цветя.

Строг израз, ореол и светлина...

Денят бе слънчев и лъчист

и хвърляше по техните чела

очите ни на този празник чист.

И помни моята глава смутена,

(не бях аз още даже ученик)

че две череши на ушите ми студени

едва не ме превръщаха в мъченик.

Пътеката и входа на школото,

кипариси строени на шпалир...

Усещах ли как меси се тестото

на това, което щях да стана по-подир?

Възприятия от моя Първи Празник

възкръсват винаги по 24 Май,

когато баба викаше, че съм „поразник”,

а поразиите дойдоха по-късничко комай...

Кирил и Методи? – Някак си ги различавах,

без никой нещо да ми обясни

и винаги ще помня от тогава

как Страх, в Пиетет се претвори.