koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
6 сент. 2014 г., 15:29

Моят път 

  Поэзия » Философская
367 0 3

Моят път, от раждането начертан,

лъкатуши в облачни и светли дни.

В него аз пътувам скрито замечтан

в оня връх, където винаги хладни.

 

В този път изтича и животът ми,

близнат сладко от вселенската съдба.

Сято на земята, и дървото ми

свлича клони, като плачеща върба.

 

Дъжд и сняг в сезоните ме все валя.

Мокрех се, но се потапях в благодат.

Черното във мене вече побеля...

Знам, че няма път за връщане назад.

 

Истината е напред и пак на път -

там, където ще се вдига моят кръст.

Там, където сетивата ще заспят

между обич и цветя в околовръст.

 

 

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Черното във мене вече побеля...
    Знам, че няма път за връщане назад.
    Истината е напред и пак на път -
    там, където ще се вдига моят кръст.
    Там, където сетивата ще заспят
    между обич и цветя в околовръст."

    Силно звучащи редове - сякаш са нарочно избран откъс от реквиема на Моцарт!

    Поздравление, Никола! Силно въздействащ е стихът ти!
  • Благодаря, Анна, Санвали, за посещението и оценкта!
    Желая ви хубав ден и спорна нова седмица!Привет от мен!!!
  • Личният Път...

    Хубав стих, Никола!
Предложения
: ??:??