Моят път
Моят път, от раждането начертан,
лъкатуши в облачни и светли дни.
В него аз пътувам скрито замечтан
в оня връх, където винаги хладни.
В този път изтича и животът ми,
близнат сладко от вселенската съдба.
Сято на земята, и дървото ми
свлича клони, като плачеща върба.
Дъжд и сняг в сезоните ме все валя.
Мокрех се, но се потапях в благодат.
Черното във мене вече побеля...
Знам, че няма път за връщане назад.
Истината е напред и пак на път -
там, където ще се вдига моят кръст.
Там, където сетивата ще заспят
между обич и цветя в околовръст.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
