Моят път
Моят път, от раждането начертан,
лъкатуши в облачни и светли дни.
В него аз пътувам скрито замечтан
в оня връх, където винаги хладни.
В този път изтича и животът ми,
близнат сладко от вселенската съдба.
Сято на земята, и дървото ми
свлича клони, като плачеща върба.
Дъжд и сняг в сезоните ме все валя.
Мокрех се, но се потапях в благодат.
Черното във мене вече побеля...
Знам, че няма път за връщане назад.
Истината е напред и пак на път -
там, където ще се вдига моят кръст.
Там, където сетивата ще заспят
между обич и цветя в околовръст.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Анна, Санвали, за посещението и оценкта!
Желая ви хубав ден и спорна нова седмица!Привет от мен!!! -
Личният Път...
Хубав стих, Никола!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Знам, че няма път за връщане назад.
Истината е напред и пак на път -
там, където ще се вдига моят кръст.
Там, където сетивата ще заспят
между обич и цветя в околовръст."
Силно звучащи редове - сякаш са нарочно избран откъс от реквиема на Моцарт!
Поздравление, Никола! Силно въздействащ е стихът ти!