13 дек. 2011 г., 20:55

Моят Рицар

1.1K 0 0

Доспехите настрана хвърли
и мене силно прегърни,
сабята си остави
и леко ме целуни!
 
Липсваше ми толкоз дни и нощи,
няма ги сълзите от снощи.
Не искам живота си да даваш в битки,
не искам да  пия отровни напитки. 
 
Огън в очите ми блести,
душата в мен лети.
Беше време изгубените територии
да бъдат върнати обратно. 
 
Триумфът в любовта е наш,
магията я има в нас.
Приказката ни тепърва започва,
хвърлих в морето вечна котва.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...