Моят Рицар
Доспехите настрана хвърли
и мене силно прегърни,
сабята си остави
и леко ме целуни!
Липсваше ми толкоз дни и нощи,
няма ги сълзите от снощи.
Не искам живота си да даваш в битки,
не искам да пия отровни напитки.
Огън в очите ми блести,
душата в мен лети.
Беше време изгубените територии
да бъдат върнати обратно.
Триумфът в любовта е наш,
магията я има в нас.
Приказката ни тепърва започва,
хвърлих в морето вечна котва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Томова Всички права запазени
