Доспехите настрана хвърли
и мене силно прегърни,
сабята си остави
и леко ме целуни!
Липсваше ми толкоз дни и нощи,
няма ги сълзите от снощи.
Не искам живота си да даваш в битки,
не искам да пия отровни напитки.
Огън в очите ми блести,
душата в мен лети.
Беше време изгубените територии
да бъдат върнати обратно.
Триумфът в любовта е наш,
магията я има в нас.
Приказката ни тепърва започва,
хвърлих в морето вечна котва.
© Мария Томова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
