Моят роден град
На северната граница на България,
на брега на Дунава велик,
в сърцето ми завинаги оставаш,
ти, мой роден град, ти май Русчук.
От детството ми спомени незабравими,
навяват в моята душа
ту тъжни, ту весели емоции
и римите изплуват в мисълта.
А портата ти стара, единствена
от многото останала,
отваря в моето сърце
незарастваща, кървяща рана,
мисълта ми все към тебе, Русе, ме влече.
В мечтите си в теб се връщам.
По улиците ти зелени пак вървя,
до паметника на свободата за малко спирам
и слизам на кея на великата река.
Там кораби пътуващи си търсят пристан,
а мой пристан ще станеш ли отново ти
или като чайка по пътя си изгубена,
мисълта ми към тебе, Русе, вечно ще лети.
Сълза гореща очите ми опари.
Тя вля се в моето сърце.
Тъгата, моя спътница, завинаги остава.
Носталгията моя, все към тебе, Русе, ме зове.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МД Все права защищены
С чувство си го описала. Поздрави!