Моят роден град
На северната граница на България,
на брега на Дунава велик,
в сърцето ми завинаги оставаш,
ти, мой роден град, ти май Русчук.
От детството ми спомени незабравими,
навяват в моята душа
ту тъжни, ту весели емоции
и римите изплуват в мисълта.
А портата ти стара, единствена
от многото останала,
отваря в моето сърце
незарастваща, кървяща рана,
мисълта ми все към тебе, Русе, ме влече.
В мечтите си в теб се връщам.
По улиците ти зелени пак вървя,
до паметника на свободата за малко спирам
и слизам на кея на великата река.
Там кораби пътуващи си търсят пристан,
а мой пристан ще станеш ли отново ти
или като чайка по пътя си изгубена,
мисълта ми към тебе, Русе, вечно ще лети.
Сълза гореща очите ми опари.
Тя вля се в моето сърце.
Тъгата, моя спътница, завинаги остава.
Носталгията моя, все към тебе, Русе, ме зове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
С чувство си го описала. Поздрави!