Mоят самотен рай
Моят рай самотен е и свикнах с мисълта,
че сама ще живея, докато умра...!
Нещастната любов, сякаш от огледало,
счупено в яда ми, породена е...
и сякаш проклятие надвиснало над мене е!
И бършейки сълзите си в ъгъла,
захвърлена като парцал,
отърсих се от предразсъдъци
и станах момичето от кал...
И Бог красива ме извая, изпипа всяка гънка в мен,
ала забрави Купидон да прати, та да се влюбиш в мен... ...