Mоят самотен рай
Mоят самотен рай
Моят рай самотен е и свикнах с мисълта,
че сама ще живея, докато умра...!
Нещастната любов, сякаш от огледало,
счупено в яда ми, породена е...
и сякаш проклятие надвиснало над мене е!
И бършейки сълзите си в ъгъла,
захвърлена като парцал,
отърсих се от предразсъдъци
и станах момичето от кал...
И Бог красива ме извая, изпипа всяка гънка в мен,
ала забрави Купидон да прати, та да се влюбиш в мен...
Като Пандора бях за тебе и носех само ти беди,
но ти не искаше да ме обикнеш - не искаше да ме боли...
Сега на ръба на пропастта, красива, макар и от кал,
те моля, преди да съм скочила - Дай ми последния си шанс!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Илиевска Всички права запазени
