Моят Стих

25 окт. 2009 г., 06:10

Поэзия » Другая

958 0 3

Моят стих

Бял и празен е листът,
оставен е самотно върху масата.
Идва от далеч стихът,
понесъл със себе си чувствата.

В мислите ми плахо се проквадва
и тихо в подсъзнанието ми шепти.
Като зародиш в сърцето ми набъбва
и като пулс във вените тупти,

и чака своят миг да го напиша
и да го излея на листа,
за да може свободно да диша
отворил очи за света.

Моят стих, от никого неочакван,
но спонтанно почувстван и роден,
за светлина той е орисан -
и в очакване да бъде споделен.

Благодаря ти, Мили Боже,
че ме дари със вдъхновение.
Без тебе, знам, не може,
да напиша моето стихотворение...

И нека моят стих поне едно сърце докосне.
Нали затуй го сътворих!
Като свещ за тебе, Боже, да не гасне,
а да гори със огън тих.

И нека на една душа поне помогне,

защото носи топлина.

И като слънчев лъч във нея, Боже, да проникне,
за да я дари със светлина.

Моят Стих

Свързани произведения

Комментарии

Предложения