Моят Стих
Моят стих
Бял и празен е листът,
оставен е самотно върху масата.
Идва от далеч стихът,
понесъл със себе си чувствата.
В мислите ми плахо се проквадва
и тихо в подсъзнанието ми шепти.
Като зародиш в сърцето ми набъбва
и като пулс във вените тупти,
и чака своят миг да го напиша
и да го излея на листа,
за да може свободно да диша
отворил очи за света.
Моят стих, от никого неочакван,
но спонтанно почувстван и роден,
за светлина той е орисан -
и в очакване да бъде споделен.
Благодаря ти, Мили Боже,
че ме дари със вдъхновение.
Без тебе, знам, не може,
да напиша моето стихотворение...
И нека моят стих поне едно сърце докосне.
Нали затуй го сътворих!
Като свещ за тебе, Боже, да не гасне,
а да гори със огън тих.
И нека на една душа поне помогне,
защото носи топлина.
И като слънчев лъч във нея, Боже, да проникне,за да я дари със светлина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румина Все права защищены
