Моят стих
Бял и празен е листът,
оставен е самотно върху масата.
Идва от далеч стихът,
понесъл със себе си чувствата.
В мислите ми плахо се проквадва
и тихо в подсъзнанието ми шепти.
Като зародиш в сърцето ми набъбва
и като пулс във вените тупти,
и чака своят миг да го напиша
и да го излея на листа,
за да може свободно да диша ...