11 апр. 2006 г., 02:55

Моят свят

1K 0 4
Моят дом, малък и порутен,
три стаи с четири легла.
Ала за мен е тъй уютен
и най-прекрасен на света.

Семейството ми е малко,
три жени сме, без баща,
но за мен това не е жалко,
защото цари мир и топлина.

Животът ми не е никак лесен,
почти не знам какво е почивка.
Но всяка сутрин се събуждам с песен,
а вечер си лягам с усмивка!

Щастлива съм, че ме има,
че приятелите ме обичат,
че съм на някого "Любима"
и че чувствата си не отричам.

Не искам нищо друго от живота,
не искам пари или сребро.
Не желая да живея в охота,
а просто да сторя на някой добро!

Светът ми е обикновен.
Не се случва нищо интересно.
Простичък, но подреден
и за мен това е чудесно!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хриси Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...