Моят малък свят -
стаята, която обитавам,
телевизора, таблета, химикала
и душата, в себе си събрала
онова отвън, зад стъклата,
къде познато или непознато -
мъка и обич, счепкали се здраво ...
Кой казва, че не съм богат?
Мога да избирам от сто канала,
приятели най-добри да имам
там, във виртуала
и на лист да си изливам
това, което в мене накипява ...
Но превира моят малък свят,
прелива чак на пяна
от войни, беди и катастрофи,
каналите превключвам пак и пак ...
светът голям взе да ме тревожи ...
къде е този обетован бряг,
на който животът е възможен ...?
Моят ли се смалява
или линее онзи свят ...?
© Валентин Василев Все права защищены
Припомни ми една мисъл на Хераклит, че стоейки на дъното на кладенец той е в състояние да познае целия свят. Понеже съм съгласен с него, не смятам, че нашата малка Валхала - домашната стая с изброените от теб атрибути и виртуалният начин на общуване, са с нещо по-лоши от т.нар. реално общуване. Защото ако съществува Единно информационно поле /нещо, в което твърдо вярвам/, то всеки информационен начин на общуване е еднакво пълноценен. Именно поради всеобщата връзка, външният свят може да нахлуе с взлом при нас и да взриви битието ни като терорист от ИД. Поздрав за написаното и най-висока оценка!