3 нояб. 2015 г., 16:12  

Моят свят

492 0 5

 

 

 

Моят малък свят -

стаята, която обитавам,

телевизора, таблета, химикала

и душата, в себе си събрала

онова отвън, зад стъклата,

къде познато или непознато -

мъка и обич, счепкали се здраво ...

Кой казва, че не съм богат?

Мога да избирам от сто канала,

приятели най-добри да имам

там, във виртуала

и на лист да си изливам

това, което в мене накипява ...

Но превира моят малък свят,

прелива чак на пяна

от войни, беди и катастрофи,

каналите превключвам пак и пак ...

светът голям взе да ме тревожи ...

къде е този обетован бряг,

на който животът е възможен ...?

Моят ли се смалява

или линее онзи свят ...?

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ценни мисли и тревоги споделени в хубав стих, Вальо.
    Припомни ми една мисъл на Хераклит, че стоейки на дъното на кладенец той е в състояние да познае целия свят. Понеже съм съгласен с него, не смятам, че нашата малка Валхала - домашната стая с изброените от теб атрибути и виртуалният начин на общуване, са с нещо по-лоши от т.нар. реално общуване. Защото ако съществува Единно информационно поле /нещо, в което твърдо вярвам/, то всеки информационен начин на общуване е еднакво пълноценен. Именно поради всеобщата връзка, външният свят може да нахлуе с взлом при нас и да взриви битието ни като терорист от ИД. Поздрав за написаното и най-висока оценка!
  • Пожелаваме си често - "... море от здраве и едно малко островче от грижи!" ето колко е просто - колко малко ни е нужно и колко много, за да го разберем...!!!
  • Привет, Валентине! Хареса ми стихът ти много, но "..мъка и обич, счепкали се здраво" е чудесна находка! Поздравление от мен!
  • Нашият свят е цяла Вселена.
    Намерим ли мястото си в него, ще открием и обетования бряг.
    Хареса ми стиха ти и ме накара да се замисля!
  • Тревожен свят...Много ми хареса стихотворението!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...