Nov 3, 2015, 4:12 PM  

Моят свят

  Poetry
490 0 5

 

 

 

Моят малък свят -

стаята, която обитавам,

телевизора, таблета, химикала

и душата, в себе си събрала

онова отвън, зад стъклата,

къде познато или непознато -

мъка и обич, счепкали се здраво ...

Кой казва, че не съм богат?

Мога да избирам от сто канала,

приятели най-добри да имам

там, във виртуала

и на лист да си изливам

това, което в мене накипява ...

Но превира моят малък свят,

прелива чак на пяна

от войни, беди и катастрофи,

каналите превключвам пак и пак ...

светът голям взе да ме тревожи ...

къде е този обетован бряг,

на който животът е възможен ...?

Моят ли се смалява

или линее онзи свят ...?

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ценни мисли и тревоги споделени в хубав стих, Вальо.
    Припомни ми една мисъл на Хераклит, че стоейки на дъното на кладенец той е в състояние да познае целия свят. Понеже съм съгласен с него, не смятам, че нашата малка Валхала - домашната стая с изброените от теб атрибути и виртуалният начин на общуване, са с нещо по-лоши от т.нар. реално общуване. Защото ако съществува Единно информационно поле /нещо, в което твърдо вярвам/, то всеки информационен начин на общуване е еднакво пълноценен. Именно поради всеобщата връзка, външният свят може да нахлуе с взлом при нас и да взриви битието ни като терорист от ИД. Поздрав за написаното и най-висока оценка!
  • Пожелаваме си често - "... море от здраве и едно малко островче от грижи!" ето колко е просто - колко малко ни е нужно и колко много, за да го разберем...!!!
  • Привет, Валентине! Хареса ми стихът ти много, но "..мъка и обич, счепкали се здраво" е чудесна находка! Поздравление от мен!
  • Нашият свят е цяла Вселена.
    Намерим ли мястото си в него, ще открием и обетования бряг.
    Хареса ми стиха ти и ме накара да се замисля!
  • Тревожен свят...Много ми хареса стихотворението!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...